1 сент. 2024 г., 19:44

Последният щастливец 

  Поэзия
145 4 3

Там някъде, във дъното на дните,
шумят вълни и блъскат се вратите...
безумните човешки същества -
идеята за думата тълпа...
Презирам ги, защото са нищожни -
промяната за тях е невъзможна.
Без тях животът става лесен.
Без тях дори и гибелта е песен.
Смъртта им страховито наближава.
Да бъде масова я пожелавам.
Гори зелени после да останат,
безкрайност синя вдън небе разстлана.
Щастливец, ако някой оцелее,
над смърт човешка нека се надсмее!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=kE5iWdlwtA4

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ачо, Кремена, сърдечно ви благодаря, че коментирахте. Трогнат съм!
    Благодаря и на поставилите в Любими, както и на оценилите.
  • "Щастливец, ако някой оцелее,
    над смърт човешка нека се надсмее!"
    Много силно! Поздравления!
  • Но истински ...с чес да носи тежеста ,човешка!Поздрави,Приятелю!!!До нови!
Предложения
: ??:??