svetlitschka (Светличка)
558 4811
13 июл. 2020 г., 11:46  

Последният тласък 

  Поэзия
744 4 12

Пътят внезапно ли свърши

или катери небето?

Вятърът клоните кърши

и ги премята в полето.

 

Полетът сменя посоки,

блъска безмилостно всичко,

вихърът вдига високо

непреклонения ничком.

 

Поривът спуска се косо

над разпилял се добитък,

гони пастирчето босо

стадото, псува сърдито.

 

Повеят срина стобори,

бързо градени на пясък...

Жадни за нови простори

яхват последния тласък.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се да споделя с вас емоциите си, Дени, Иржи! 💖
  • Хубави природни картини рисуваш, Светличка! От всяко преживяване правиш поезия!
  • Харесах стихотворението, но най-вече финала ти, Светулке!
  • Много се радвам, че въздейства по този начин, Niki! Всички за нея копнеем.
  • Път-полет-порив,повей!
    Свободата е нишката в контура на времето!
    Поздрави,Светулке!
  • Благодаря за харесването и много вдъхновение!
  • !!! Поздрави!
  • Благодаря, Стойчо! Бях високо в Балкана , в Селци, и вятърът бръснеше всичко по пътя си. 🌬
  • Много лиричен пейзаж, който внушава и силен подтекст!
    Поздравления, Светулка!
  • Благодаря, Силве.Нещо подобно преживях преди написването.
    Благодаря, Георги.
  • Хубаво.
  • Светулче, стихотворението ти ме повлече в планината, където облаците стоят като шапка на главата ми, в едно забравено селце, на някаква висока ливада. Четях и гледах как вятъра люшка стари, дървени, постройки, провира се ниско през високата трева и оставя следи. Усещане е стихотворението ти.
Предложения
: ??:??