Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят.
Очите си затварям и от болката
признавам, че ме е страх.
В дълбокото се взирах.
Събирах миди със надежда бисер да открия,
ала само тиня в тях открих.
Раздавах с пълни шепи доброта,
а много злоба във усмивки аз познах. ...