Обичах силно и мечтаех за невъзможната любов, с години аз се заблуждавах и чаках твоя знак, да ме прегръщаш и целуваш нежно, страстно, за тези кратки мигове живеех и мечтах. Копнеех аз да чуя как ме викаш тихо, и само миг единствен в твоите прегръдки, изпълваше душата ми с нежност, светлина и раняваше сърцето ми, щом трябваше да си вървя. Обичах те и те желаех, и бях робиня твоя и всичко мило свидно на тебе аз дарявах, за любовта ти на колене лазех и се молех, и имала съм я, но не и пред очите на света. Едва когато аз далеч от теб избягах, разбрах за твоите чувства и мечти, разбрах и аз за теб светиня съм била, но късно беше, а и други вече сме. Сега със сълзи на очи казвам СБОГОМ, но боли, и тази болка аз в сърце до гроб ще нося, че беше ти за мене извор животворен, от който жадно пих и сбъднах си мечтите. И днес, когато ти си вече минало за мене, ще кажа - за нищо аз не съжалявам, обичах те и в сънищата и в мечтите се виждах с теб, ден и нощ, но в мислите си само, можехме да бъдем двама. И честно Ние да си признаем в тоз живот и в таз война победител е жестоката съдба!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.