Последно скитане
Душите ни твърде са чисти,
поплакали не нощ и не две,
разкъсана купчина листи,
измити от безброй дъждове.
Душите ни твърде са голи
за нови зимни виелици,
раздърпани, сакати, без воли,
с товар от стотици последици.
Душите ни твърде са плакали,
плачейки ридали са стихове
и вяра от страх недочакали, ...