poem_lady (Фери)
46 832
12 нояб. 2013 г., 18:41  

Последно скитане 

  Поэзия » Любовная
854 0 5

    Последно скитане

 

 

Душите ни твърде са чисти,

поплакали не нощ и не две,

разкъсана купчина листи,

измити от безброй дъждове.

 

Душите ни твърде са голи

за нови зимни виелици,

раздърпани, сакати, без воли,

с товар от стотици последици.

 

Душите ни твърде са плакали,

плачейки ридали са стихове 

и вяра от страх недочакали,

строили довари и зидове.

 

Душите ни твърде ранени са

и вече няма какво да се стори,

от дългия бяг уморени са,

а след бяг няма кой да се бори.

 

Душите ни твърде са лъгани -

моята малко по-малко,

затова и подметки изтъркани,

те влачат все грозно и жалко.

 

Душите ни клети са пътници

по тъмно във здрач окъснели,

но как ще осъмнат в безпътици,

щом са се вече видели?

 

© Фери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Елица, Дениса, Динко и Васил за вдъхновяващите коментари!Пожелавам покой на душите ви- моята почти го намери, почти стигна зората!
  • Така е! Скитаме се! Душите търсят съдбата, а съдбата търси душите! Това е вечният кръг на живота! Поздрав за прекрасния стих!
  • ех тези души - няма мира за тях. добре е че те все някак успявят да намерят своето място. въпреки нас! успех!
  • Душата ми — разнищено въже,
    с нанизани от други амулети
    ... и няколко небивали мъже —
    герои в несъбудени куплети...
    Но идва ден... След всяко мръкване
    пробива лъч. Те, смъртите са леки!
  • Изтерзани души...
Предложения
: ??:??