За последен път идвам в моето родно място
тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,
за последно се връщам в мойта къща –
тук, при майсторите на вината.
За последен път аз идвам и си мисля
за изминалите години, пълни с младост,
когато като дете аз тичах из ливадите,
омагьосан с любов и детска радост.
За последен път оставам за малко в къщата си
там, където с приятелите често бях
и в ливадата под старата крива круша отидох
и като малко изморено агне заспах.
За последен път аз искам да видя теб,
ти, моя високолетяща птицо без крила,
защо сега искаш да остана още малко -
през последните години къде си била?
И сега аз пиша за последен път,
писалката не ще да пише вече за мен,
отивам със сълзи в очите ми скрити и питам се –
дали ще се върна някой ден?
© Никица Христов Все права защищены