paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
11 авг. 2013 г., 17:09

Последното слънце 

  Поэзия
694 1 10

Търкалят се дните по склона на Времето

като циганска, пъстра двуколка.

Разпиляхме в браздите

непокълнало семето

и сега

край огнището

зрее болка.

И есенни птици с крилете на лятото

към своята пролет отлитат...

А последното слънце къпе във злато

зеления дом на щурците...

Зад прозорците прашни не свети надежда,

когато денят умира...

И никой към пътя в нощта не поглежда,

да види дали се прибираш.

Люлее се паяк на мрежата тънка,

в безвремие сънно зареян.

Скимти Самотата като куче отвънка,

и сяда със теб да вечеря...

Последното слънце със болка долива 

празната чаша на дните...

Случайна сълза мълчаливо се скрива

в кладенеца на очите.

  

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??