Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.
А, къпят ли се в щастие звездите?
Когато ни има, когато сме тук
ням ли е вятърът, надничащ в очите ни?
Ще се роди ли Луната без звук?
Потъвам, като тишина в Душата ти...
© Вяра Благова Все права защищены