Колко тъга и обич заедно тук
в последните думи на писмото,
падаща от лицето тежка като чук –
една сълза замести клеймото.
След раздялата в онзи подъл час
аз още съм сам, ти с нова любов –
за да не забравиш спомена за нас,
оставям ти този кратък послеслов:
Останеш ли сама, ела, ще бъда там –
ще дойда, дори и да не съм вече сам...