На Дафина
Толкова сълзи съм изплакала -
никой не избърса моя сълза.
Толкова радости съм очаквала -
никоя - неизстрадана.
Толкова вяра съм раздавала -
още от нея има във мен.
Толкова обич съм дарявала -
ще ми върнат ли късче някой ден?
Толкова мисли тежали са
в нощната обсебваща тишина.
Толкова думи горили са
тънките струни на мойта душа.
Толкова смелост посявах аз,
толкова сила, светлина, добрина.
Цялата се раздадох на вас -
и не изпитвам за нищо вина.
По стръмния път на живота ми
има пристанища, хижи дори.
Но намирам ли вярно посоката,
когато искам да сме все по-добри?
© Павлина Райкова Все права защищены