lu4 (Мартина)
121 2458
15 дек. 2008 г., 08:50

Посоката 

  Поэзия » Философская
560 0 2

Казваш, че не знаеш кой си,

че си никой, някъде,

в странен град,

при сиви хора,

мислещи, че са никои, някъде.

Нетърсещи, неискащи,

а чакащи. Какво?

Стиснали устните,

свалили погледите,

затворили сърцата.

Безсилие ненужно,

никому. Защо?

А някъде устните говорят,

и не само!

Погледите светят,

вдигнати нагоре,

и как само!

И те търсят, и искат.

не само!

Вървят и знаят

посоката!

Вярната!

 

 

© Мартина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нашата самота на безпосочни хора..."А някъде устните говорят..." Права си, Мартина! Сърдечни поздрави!
  • Силен и верен стих! Целувки, Мартина!
Предложения
: ??:??