МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1032 4139
1 мая 2018 г., 16:23

Посоки 

  Поэзия
450 1 7

Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.

                                                 Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"

 

I.Напред

 

Покрита с пласт от черен лак,

нощта поиска за трофей луната.

Облече дреха мачкан лак,

затвори в брошка светлината.

 

Но своенравната луна

напусна мрачните селения,

поискала да е жена,

а не среднощно украшение.

 

А после, в осем сутринта,

изгря в небето светло

с дискретната си красота

на спътница - планета.

 

Но в новия за нея свят

престоят й бе твърде кратък,

преди дванайсет на обяд

изчезна в свода без остатък.

 

Предизвестената беда

не бе уплашила луната.

Живяла бе на свобода,

щастлива бе, макар за кратко.

 

II. Назад

 

Ще се примоля без глас на дъжда

да изтрие дъгата в стъклата.

Та нали сама сутринта

ме запрати в нощта обратно.

 

Ще потърпя още малко без дъх,

да да може да върне реката

заснежения, светещ връх

и сребристия плащ на луната.

 

Ще поживея така, наизуст

ще замесвам хляб и отрова

и, смалена докрай, в златоуст

дух без тяло ще стана ли Слово?

 

III. На място

 

Не позволявай на страха

да те въвлича в чужди роли.

Достигнеш ли веднъж върха,

напред, назад е все - надолу.

 

април 2018

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност, поводът за написване на стихотварението беше, че папагалът ни си отвори сам клетката и избяга, а същия ден имаше пълнолуние и дори в 8 сутринта, посред бял ден, имаше луна. Явно обаче несъзнателно съм подражавала на Булгаков. Пази Боже, някой да не реши, че съм зоофил пък сега. Усмивка. Булгаков бях го чела, но "Заклинанията" на Мира Лохвицкая, не. Една птица се беше изцвъкала на стъклото на стълбището и понеже трудно се почиства, реших да изчакам дъжда, та дано малко да ми улесни задачата.
  • Май несъзнателно съм върнала романа на Булгаков в първоначалния му вид - стихотворение на Мира Лохвицкая. Ако се бях сетила, щях да цитирам. Мира сигурно е доволна отвъд - върнахме на мечока образа на човек. Дано почива в мир духът ти, Мира.
  • Благодаря, Наде, Владко.
  • Много е хубаво!
  • Когато замесваш хляб с отрова, не получаваш нещо средно, а нещо, което убива - и душата, и тялото.
  • Това е може би за онези жени, които живеят монотонно, мечтаейки за блясък. Всяка жена заслужава ден или нощ да бъде облечена в светлина и да бъде специална за някого. Почувствала се по този начин трябва да има сили да задържи окъпаното в светлина тяло и душа и да продължи напред блестяща...
  • Третият ред да се чете "мачкан мрак".
Предложения
: ??:??