Посоки

9 нояб. 2020 г., 14:14

Поэзия

305 2 1

Надбягваме се, време.
Пръски кал -
в ритмичните чистачки на колата.
И гумите
по мокрия асфалт
във бесен танц поднасят в тъмнината.
Развиделява.
Мократа гора,
ощавена от старостта безлиста,
край пътя маха стопаджийски.
Не.
Аз трябва да довърша свойта мисия
и да летя напред,
а ти, гора,
дори и да се върна, ще си тука
и пак ще махаш някому с ръка,
и само в сънищата си
ще бъдеш другаде.

Посоки

Свързани произведения

Комментарии

Предложения