Поспри за миг... Сърце, не си отивай.
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача.
Нима е студ... щом тайно наближава здрача.
А аз съм вън. Разголен е така Всемира.
Вървя насън. И вътре наболява диря.
© Аз Все права защищены