4 июл. 2013 г., 09:24
Поспри за миг да те погледам,
постой... не тръгвай... кой те чака?
Знам, с вятъра ще литнеш бързо,
безумно ще те скрие мрака.
Поспри... минута дай ми още,
очите... слънчеви планети,
не мога да им се наситя,
в тях пламъче любовно свети.
Там денем плува синевата,
а вечер здрачът се разстила,
разнежва длани тишината
и всяка болка си отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация