Post-mortem

4 мая 2024 г., 09:17

Поэзия

205 0 2

Богоугодник сред гората

чешма за спомен е сградил…

Пенчо Славейков

След смърт нетрайното ти тяло

порутено в пръстта лежи.

Душа в небото се възйема –

сградена вечност, що теши!

Ще станат прах дворци, колиби,

уж верен пристан за плътта –

камък връз камък. После – мрямор?

Гробнѝца пищна? Суета!

Добро, що трай от ден до пладня,

е цвете морно под горняк.

Плеви, поливай, дай му сили,

немой го дръж на студ и в мрак!

То с корени ще викне ручей,

дъжд свеж ще тегне со листа,

луч ласкав ще сбере с вечерник

и ще побори гордостта.

Щом дните му преминат тука,

след себе ще остави род –

пчели ще плъпнат в чашки китни –

в потомство, пълно со живот.

Напуста е мечта човешка

да си гради ненужен храм.

Богоугодни са делата

в труд, без да се изтъкваш сам.

Стихотворението участва в ХХ Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков – НЧ "Пенчо П. Славейков 1921", София и не спечели награда.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2024-05-08T19:04:17+03:00

Ех, Дора, поне да имаше какво да се изтъква, а пък то...😃 Сериозно – всяка наша стъпка е изпитание. Но ако то продължи прекалено дълго, от урок се превръща в тормоз. Тогава няма никаква духовна полза от него.
dorageorg (Дора Пежгорска)

2024-05-08T17:28:05+03:00

Да, Мария! "Богоугодни са делата
в труд, без да се изтъкваш сам." ... Думите са излишни ...