Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
13 янв. 2024 г., 20:35

Пости 

  Поэзия
661 3 22

Седем дена, седем нощи,

реши Дрина... да попости.

Скри сланината дълбоко

и бурканите с месото,

всичките луканки и суджуци

замаскира във пролуци.

И настрои се с молитва...

от всичко сладко да отвиква.

Да не кусва хляб трошица

щот... ша става кат мушица.

С чайове се зареди-

шипки, мащерки, липи.

Мед по малко и за сладост

в дни останали без радост.

Чушки печени и зеле

тиква, броколи и лук,

ще вари и задушава смело

на лакомията напук.

А по телевизора проклет

бълват чудеса с реклама:

„Купете си от "Орехите" шпек!“

Сладкарница "Неделя" ви кани

на торта със три вида сметана.“

Метна чехъла в екрана

щот слюнка дъвче отзарана.

А червата куркат в хор

гладни като цял отбор.

Мина ден, дойде и втори

вие ѝ  се свят в зори...

с воля силна ще се бори

с инат на всичко... ще държи.

Фитнес някакви треньори

думат спорт, движение значи...

клякане, коремни преси

кожата да не овеси.

Ала в гладната уста

цял оркестър свири:

"Дай храна, о дай храна!

стомахът белким да се смири.

Стигна като в полусън...

в кухнята приседна...

и вторачи поглед зъл

към хладилника отсреща.

Че отвори го полека и

надзърна с мъка....,

две самотнички кюфтета

мъдреха се тука.

"Ще си ръфна само малко!"

мислеше си Дрина...

но отръфа половина

с остри зъби- гилотина,

после ги налапа двете

без да се замисли...

И се плесна по челото

„Божкеей, не устисках!“

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Да се посмеем заедно »

8 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??