Този път за наникъде води.
Буренясва отдавна. Полека.
Край канавките куци неволи
се надвикват със глухото ехо.
Бе живот. И мухлясал, и жилав.
Но го късахме - с просешка ярост.
Уж посяхме дърво, а бесило
избуя над самата ни вяра.
И летяхме. Доскоро. До мръкнало.
До финала на гонг с окарина.
Грешен път без табели за пъкъла
изградихме. След нас ще се срине. ...