/На Дамян Дамянов/
Отиде си, Дамяне, отиде си далеч от нас...
Къде ли си в момента в този труден час?
Навярно гледаш отнейде с поглед благ,
където е вечна пролет и няма сняг...
Ти цял живот пя за нежност, слънце и любов,
отгде взе сили да го сториш в този свят суров?
Кое ти даваше тази огромна, нечовешка сила,
и как толкова нежност в душата ти гнездо бе свила?
Самият ти, Дамяне, от съдбата беше ощетен жестоко -
дали пък затова крилата ти не летяха толкова високо?
И знаеш ли, аз чувствам, усещам, че в мен гори
частица от теб, от сърцето ти голямо. И в мен ври
оназ любов към хората, която раздаваше, и гдето
продължаваш да я даваш на нас – дори от небитието!
Отиде си, Дамяне...Почивай кротко в мир...
За тебе тихо страдам...А може би и целия всемир...
© Валентин Кабакчиев Все права защищены