На Пеньо Пенев


Неканен гост съм на тънката ви трапеза.
Сядам открая и си дъвча псувните.
Пия ракията без да замезвам -
за луканка не стигат парите.

Вие похотливо си стискате портмонетата
и ми пресипвате тайно от чашите.
После за тоалетна броите монетите,
а на мен ми се пее: Блажени са спящите!

Ще ме изхвърлите с ритници от кръчмата,
защото ви преча просо да сънувате.
Ала оттука нататък е мъчното -
аз като сянка във вас съществувам.