25 авг. 2013 г., 18:28

Посвещение 

  Поэзия » Любовная
719 0 2
Когато вятърът
гали лицето ми,
играе с косата ми
и ми нашепва хубави думи,
на мен ми е тъжно.
Защото и ти си като вятъра -
целунал много уста,
от суетност,
забравил за устните,
които те чакат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Желязка Дракалиева Все права защищены

Предложения
: ??:??