Обречено дишане
във жарки огньове...
Тежко въздишане
по стръмни мостове.
Посветената любов
умира в небето ми...
Прескачам пак ров,
блуждае сърцето ми.
Ще скитам в нощта,
да търся надеждата.
И може би любовта,
милувката нежната!
© Ивелина каменова Все права защищены