Броя звездите мили –
унили, поглед свели,
гадая по очите им,
къде са те укрили!
Виждаш ли ме цяла?
За нощ косата, как е побеляла!
Без теб се крия в нищото.
Наоколо е празно.
Утрото абсурдно,
през март е адски хладно,
а пролетта ни бе любима.
Сега те няма и е гадна –
датата, когато си замина!
© Василка Ябанджиева Все права защищены