ПОТОМЦИ
Осем Българии ние създадохме.
За тях, земя отвоювахме с кръв.
За това що курбан изядохме,
едва помним водача ни пръв.
На бойни поля ние нямахме равни
от нас не плениха и знаме и флаг.
И всичко загубихме после безславно
от управници – най големият враг.
Сега бедността ни разпъва на кръст.
Жените ни гледат болна Европа.
И плачат вечер над шепата пръст.
А казват, щастие на прага ни тропа...
© Мимо Николов Все права защищены