11 сент. 2007 г., 07:55

потомка на Атила 

  Поэзия
875 0 19

Споделено
сиво във очите ми...
А потомка съм на степна смугла жрица.
Как се шмугна сивотата
във зениците,
като жегната от жарък пламък птица.

Сякаш искат да ме емнат древни спомени
за зелените отблясъци в зениците
на тракийката, понесла дивна стомна
и поднесла към устите на дедите ми...

Сякаш тази сивота ми е пренесена
от небесните зеници на славяните,
дето делви с мед за дар са им поднесли -
на дедите ми - дошли от изток с вятъра...

Но в сърцето ми кръвта е най-червена -
като тази на баща ми. Жива сила.
Аз съм българка. От майка съм родена.
Но по татко съм потомка на Атила...

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??