Набръчка се времето. Млъкна.
После само за нощ побеля.
Преди огън във тебе да стъкна,
из ведро и напук заваля.
Аз не носех ни чесън, ни кръст,
само въглени, дето не стоплят.
Някой сякаш размаха ми пръст
и в очите ми плъзнаха локви.
Знам, на твоя страна е Земята.
Кой крив и кой прав – не разбрах.
Пак вали. Много здраве ти пратих.
Аз дойдох. Преживях. Оцелях.