11 июл. 2015 г., 18:46
Потребни
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност.
Светът го притегляме с длани.
Дерзаем сред мрак, светлина.
Потребни, свещени, избрани...
Сега разбирам толкова неща!
Нека зрее цялата далечност!
Боже, колко щедър е света!
Има обич, красота и вечност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация