Потребността, един човек да пише,
не е за да се чете, а за да диша...
Пишейки, се моли и анализира…
стени руши, с душа перифразира.
Изчиства си ума, разсейва страховете.
Противоборства и разполовява греховете.
В сблъсъка на чувства и съмнения,
Разбива догми …слива щения.
Разпръсва мрака и мъглата с перото...
потънал в размисли за кодът на доброто.
И докато пише с вдъхновение и вяра
върви през ада с крака, повели го към рая.
© Валя Сотирова Все права защищены
Океан опасан от незримост.
Поетът... святост и тъга.
Картина в нежен стих, преливащ.