Потърси ме!Извикай името ми...
и аз ще дойда!
Заради теб ще дойда!
Потърси ме!
Като преди в очите ме погледни,
ръката ми хвани и ще тръгна!
На инат ще тръгна!
Потърси ме!Повикай ме...
и може би ще се пречупя...
Нали веднъж вече ме счупи!
На парчета, които все още събирам...
Втория път ще е нищо!
Като лек полъх между клони...
Като слънчев лъч между капки дъжд...
Потърси ме!
Аз още те търся,
но теб те няма!
Само сянката ти до мен остана -
върви подир косите ми черни, върви...
И тя лъгана като мен от цвета на нощта!
Потърси ме!
Търсиш ли ме вече?
Повикай ме!
Викаш ли името ми пак?
...
Сянката продължава косите ми да следва...
Викове няма!
Само ехото от нощта остана!
© Цветослава Младенова Все права защищены