4 нояб. 2012 г., 16:36

Потърси ме, любов 

  Поэзия » Любовная
1050 0 14

 

Потърси ме, любов


Потърсù ме, любов, потърсù ме
с  разпилени и буйни коси.
Прошепнù тихо моето име
и сред целия хаос... търси!

На живота – превърнат в гротеска
съм поел по неравния път,
дето вечно захвърля в треска,
че забравих какво е смехът.

Днес светът е съдебната зала
с неподкупен и строг съдия,
който всички проблеми решава,
но пред моя – загадъчно спря...

Намерù ме, любов, приемù ме,
свойта щедра душа отвори!
С мъдростта си сега надари ме – 
като чудо пред мен се яви!

Много мъка и ти си видяла.
Затова ли гласът ти мълчи?
Моя късна любов, снежно бяла,
погледни ме с прекрасни очи.

Заведи ме в местата, където
ще заспя в своя радостен сън...
Без да спираш зова на сърцето
ме търси и където не съм!

 

 

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??