И защо ли да пресичаш площадите,
да ме дириш сред хорската глъч?
Мен ме няма там, где суетите
са се вплели като стиснат юмрук.
И защо да се губя сред врявата
на шумящия свят от лъжи?
Аз сърце и душа съм на вятъра.
И на волния дух съм гърди.
Дишам изгреви, паля проблясъци,
сред лазурите ален триптих,
ако само поискаш, във залези
ще разпаля и твойте гърди. ...