Нещо се срива
Градено с години
Нещо изгнива
Далечно,незримо
Бавно изгасва
спомен запален
Искрица неясна
в мрака потаен
Нещо умира
Болка се ражда
Душата изстива
Живота те смазва
Във вакуум потъваш
потъваш в яма
Дилеми разпъваш
Отговор-Няма
Гледаш безцелно
Мислиш без мисъл
Загубваш се бавно
с шепотен писък
Поглеждаш смирено
Предаваш се вече
Свети Червено
Загазваш,човече
Загазваш до лакти
в помийната яма
Прехвърляш факти
А факти-Нямаш
Живота ти сринат
И стъпкан жестоко
От радост отминат
Падаш дълбоко
Нямаш опора
Нямаш надежда
В неясна умора
Главата си свеждаш
И мислиш отново
Всичко че свършва
Мисъл-отрова
и тя те довършва
Няма пространство
Изпълва го Бреме
Търсиш лекарство
Но няма и време
Капнал си вече
Сриваш се,падаш
Вяра-далече
(в тази тирада)
Нещо загасва
Превръща се в пепел
Сълзи проблясват
Потънал си вече...
© Десислава Панчева Все права защищены