Превъплътен в една и съща роля
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя
вярата в спектакъл неприличен
и жалко търпелив, наивно моля,
за бъдеще добро кумир себичен.
Но стига вече... Задкулисен властник
играта си диктаторска играе.
О, повече не ще съм съучастник.
Напускам този фарс, че не се трае.
Нанякъде да тръгна с чиста гръд
е по-добре от чакане в безпът.
© Асенчо Грудев Все права защищены