За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм ù повече дори!
За нея искам аз сега да разсъждавам,
но не за туй, коeто тя твори,
а за трагедиите, гдето ни създава
и често хорските съдби мори...
Великата любов е най-велико чувство!
И то стои у нас, за цял живот...
Възпявана е тя във не едно изкуство
и в фолклора на не един народ!
Великата любов е и велика мъка,
когато някой не я сподели!...
Когато някой, през "просото" ù защъка
и със лъжа Идилията развали...
Не винаги самата тя е трайно чувство...
Припламне огъня и изгори...
Понякога, самата тя е само блудство...
И за честта ни просто не държи!
Не винаги Добрата плюсове ни носи...
Трагедии велики често я грозят...
Събаря хората тя като в сенокоси.
Зачерква им и правилния път.
Понякога в Омраза тя се трансформира,
щом Изневярата я сполети.
Тогава Ревността в сърцата ни напира
и търси начин да си отмъсти!
О, вярно е, че Любовта е често сляпа...
И не приема ничий разум и акъл.
Неискреника често само това чака
и Жертвата оплита в плана зъл!
Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
но покрай нея тъмни сили спят!
Загърбиш ли я, в живота ти е пусто
и дните ти не искат да вървят!...
© Христо Славов Все права защищены