Повеля на Съдбата

В тази вечер щом си с мен

е Повеля на Съдбата –

аз да бъда откровен

и със смелост непозната...

А се знае, не от днес,

че вината е от двама:

във жената със финес,

често във мъжа – с измама...

Ще призная, че пестих

във Душата много тайни

и в годините ги крих:

и чаровни, и случайни!...

... Имам и за цял роман

(някой ден ще ги опиша)

всеки грях бе изживян

със инстинкта, с който дишах!...

Всеки бе незабравим –

бих желал да се повтаря!...

А се знае – няма дим

огън ли не се разгаря!...

Но когато е признат

и грехът се упрощава –

значи може да е „свят“

щом сега се доверявам!...

Но във земните ми дни,

през които съм преминал:

– Скъпа, вярвай ми едни

чувства все към теб съм имал!...

Но когато подарил

ти – бях една звезда от всички –  

Мила, вече бях открил,

че в Света не сме самички!...

С Гравитацията в плен 

както ни държи Земята –

тъй Мъжът е „уловен“

срещне ли из път Жената!...

Много земни векове́

тайнството на тези срещи –

все магия се зове́

и не проумява нещо...

А Земляните – Любов

ги нашепват в нежен у́нес...

Бог им  дава благослов –

на безбожните за у́жас!...

Може в паралелен свят,

и́ли нейде в необята

да не се брои за грях –

Мъж желае ли Жената!...

Приеми́, че съм от тях

аз, от тия извънземни –

и не ми вменявай в грях

толкоз мигове вълшебни!...

Горе, в Космоса над нас,

във Безкрая на Вселената –

разпиляната ми Страст

о́благородява Времето...

... В размишления нощта

здрач наметна над Земята

и приехме помощта

ѝ – да ни подели „вината“...

20.07.2020.