Повест на самоубилите се
и загинали поети
Самотният поет умря,
душата му се изпари,
а слънцето така и не изгря,
а в облаците някъде се скри.
Достойният поет загина,
но кой ли трепва от това?
Завинаги оттук замина,
оставил спомен – своите слова.
Красивият поет го няма,
защото не можа да понесе
една безсъвестна измама
която само смърт ще донесе.
© Маргарита Дянкова Все права защищены