19 мая 2007 г., 21:54

ПОВИКАЙ МЕ 

  Поэзия
741 0 4
Когато самотата те прегърне,
влез със вятъра в мойта стая,
за да зная, че ме има,
за да знам, че ме желаеш!
Когато стените тихичко
името ми крещят,
на моята врата звънни,
не аз - очите
търсещи ще ти отворят
и пак ще седнеш срещу мене
и не с думи,
само с поглед
ще се разберем.
Ала тебе пак те няма...
Когато някога се сетиш, че ме има,
повикай ме -
да ме обичаш.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??