Повикай ме...
"Не се ли умори, Душа, като куче
все по старата диря да тичаш?
Не си потребна вече никому!
"Може - каза тя – някога да ме повика,
ако няма кой да го обича...” - Станка Пенчева
Повикай ме, когато ден унил,
през теб премине като облак черен...
Каторга за Душата ми...? Бесило...?
Светеца в теб, аз знам, че ще намеря...
Повикай ме – зарових в угарта -
останките от прежни покушения... ...