Не вярваш в мен, защото съм различна,
защото черпя въздух от мъгли,
защото възприемам всичко лично,
защото ти показвам как боли...
Не вярваш в мен, защото крия бури
и разплитам нощни часове,
защото съм по детски още щура,
защото вярвам силно, от сърце...
Не вярваш в мен, защото съм небе,
облаци от обичта ни приютило
и птиците с прекършени криле
в пазвата си синя скрило...
Не вярваш в мен, защото непонятна
е моята душа за теб -
Вселена тъй мистична, необятна,
привидно късче лед...
Повярвай, за да стана пролет
в косите с вишнев цвят
и гълъбицата със нежен полет
гнездо ще свие в твоя свят.
А ласки - вятърни въздишки
ще галят уморената ти мисъл,
дните - сноп от цветни нишки
топла нежност ще разлистват...
Повярвай - днес се случват чудеса,
задръжки падат, сбъдват се мечти
и вярвам, че накрая любовта
неверието зло ще победи...
27.12.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Все права защищены