ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОСТ...
Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни студенее пясъкът.
Ревнивите вълни ги трият с вой
и ги отнасят в светлата прозрачност.
Посоката не знаем, затова
поемаме след писъка на чайките.
Здрачава се. Потръпваме от хлад.
Водата милостиво ни погалва.
Поглеждам те.
Докосваш ме с очи.
Вълните са ритмични и насечени. ...