Поиска ме, защото ми повярва.

Повярва на ядосаните стихове. 

На думите, в които се съмнявах, 

и в битката с отглеждане на митове.

Аз знам, че ти отдавна ме познаваш.

До болка. До блаженото ми вдишване. 

До глътката, с която утоляваш 

неистовата жажда за обичане. 

Ти повече назад не се обръщай, 

че в миналото вече няма бъдеще. 

Една любов щом стане непрегръщана, 

ще сбъдне във наяве други сънища. 

И моля те, недей да остаряваш! 

(По смисъла на мързела за щастие.) 

Душата ми те иска още млада, 

по дух и на живота урочасана. 

Оставай до последния ми дъх! 

Затвориш ли очите ми, те пускам. 

До първата над мене - шепа пръст, 

аз искам да усещам твойте устни... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

04.09.2023