Поклон ти правя, изповеднико-море!

Сред песъчинките ти  аз съм  зрънце пясък,

но ако стъпките ми  събереш,

към теб - ще се извие магистрала в блясък.

Дори дъха ми неочаквано да спре,

аз пак ще те зова по телепатия.

Нека свидетел ми е вечното небе -

на любовта ми си библейското зачатие.

Ако лъчи от погледа ми сбратимиш

безумно слънце над вълните ти ще грейне.

То необузданата Земя ще пепели

и  рана  до сърцето ù ще зейне.

Ако любовите  раздадени сбереш,

ще те превърнат във възхита и блаженство.

Но ще успееш ли, море, да разбереш,

че ти си първообраз в съвършенство.

Във  всички мигове на тоя бряг

ако почувствуваш  вятъра на свободата,

той  ще събуди вечния ти бяг

и ще сърфира  върху гребен на вълната.

Поклон от мене, изповеднико-море,

ти, неприсъща  уникалност от живота!

Ще се опитва мъдростта ти да съзре

духът ми - до последния ти атом.