helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
31 июл. 2016 г., 08:47

Поздравления 

  Поэзия
268 0 4
Изтръпвам, но поглеждам те,
с достойнството сринато,
мислиш си подвеждам те,
играя, върша невъзможното.
Ръцете ти с допир на коприна,
чистотата като цвете след дъжд,
сякаш ще литна, душата
с летни емоции, загар.
Промени се, като човека
същия си е, но вече
не се побира в кожата си тежка,
плътна, но и груба; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Все права защищены

Предложения
: ??:??