voda (Елица Ангелова)
582 14033
15 февр. 2008 г., 00:28  

Грях 

  Поэзия » Любовная
1022 1 23

Той мина като сянка покрай мен,

дори не забеляза, че ме има.

Отиде си разплакан този ден,

а другите изгряваха раними.

 

Напразно чаках.  Гледах отдалече

как търси по-високи небеса.

И в сънищата даже ме болеше.

(Неволно исках да остане сам.)

 

И случи се. Съдба или проклятие?

Не мога вече да го променя.

Тежи ми като грях. Като разпятие.

И мълком нося своята вина.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??