1.Сънят ми чука на вратата,
дърпа ми клепачите надолу,
по-лека става ми душата,
сгрява се снагата като във прегръдка,
стисната сал леко от завивка.
2.Полетът се готви,
във мечтите ми безкрайни,
обичам тази си разходка ,
сред райската градина,
до дълбините в земните недра омайни.
3.Срещам времето тогава,
пътя за целите намирам,
тежестта от деня си разтоварвам,
сърцето на любимия човек усещам,
за заран с него се надпреварвам.
4.Ей го на без да усетя,
вече вътре съм в съня,
срещам хората,
забравени или мечтани,
стигам целите на мечтата,
когато гушнала ме е,
на половинката ръката.
5. С нея заедно сме във нощта,
докато спя ме гледа,
гледам я докато спи,
заедно потъваме в свят,
на фантазия и упека,
живеем във момент неизживян,
живеем във моментът вечен.
© Георги Сираков Все права защищены