Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
11 окт. 2015 г., 19:21

Познавах го. Търгуваше трохи любов 

  Поэзия » Другая
1296 2 15

Познавах го. Търгуваше трохи любов

                 ( Посветено...)

 

Той вече знаеше, че в онзи черен ден,

сгушена под тежкия покров

до едно замлъкнало завинаги сърце,

си беше тръгнала Възможната любов.

А уж усещаше в гръдта си вледенена,

че тя е там – тревожна и боляща,

макар разкъсана, макар пленена;

сред мрак на отчаяние – незряща.

 

Огъна се... но силен, устоя безмълвно,

не кле разсяклата живота му съдба.

Плача прокудил в пропасти без дъно,

мъжът не спря. Вървеше по ръба.

Как блазнеше го сладостната бездна,

в замяна на покой и тишина -

да вземе любовта му, Непотребната,

и сетните светлици на деня!

 

Веднъж... под шушнещата сянка на бреза,

разкваси устните му капчица позната;

не беше негова, но пак сълза,

на клонче скършено от непохватен вятър.

Сърцето, трепнало, в дланта едва събра

любов, достатъчна за няколко милувки.

Превърза клончето, а благодарната бреза

покри лицето му с листенцата-целувки.

 

Тогаз изпита пак потребност да раздава

и уж не чакаше в ответ награда,

ала примоли се душата – прежадняла

за глътка ласка – дар от чужда радост.

Мъжът търгуваше любов. Останал предан.

Погали хора, птици и дори цветя в полето.

Трохи раздал – чрезмерно вземал,

то все не стигаше да възкреси отнетото.

 

Трошиците Любов не носят имена.

Те само лъч са от отронена в душите - божия.

Любов, нарекъл с име на Една жена,

на друг изцяло да дари, бе Невъзможно.

Веднъж в годината го виждах на брега.

Той – обичаният незаслужено, понявга мразен,

седи заслушан във вълничките тъга,

чертаейки по пясъчния лист, отново празен.

 

Колко пъти лъгах се – изписва за последно

името на Невъзможната, на Непотребната...

 

10.09.2015

© Людмил Нешев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тогаз изпита пак потребност да раздава
    и уж не чакаше в ответ награда,
    ала примоли се душата – прежадняла
    за глътка ласка – дар от чужда радост.
    Мъжът търгуваше любов. Останал предан.
    Погали хора, птици и дори цветя в полето.
    Трохи раздал – чрезмерно вземал,
    то все не стигаше да възкреси отнетото.
  • Леле!!! Благодаря за стиха... нямам думи... прекрасна творба!
  • Много силна и истинска творба! Поздрави и от мен!
  • Чета творбата ти за n-ти път,приятелю.Без коментар.Как се коментира емоция?
  • Какви ли чувства са бушували в душата ти,когато си писал това бисерче!
  • Харесах!
  • Чудя се какво да ти напиша - всичко ми се вижда твърде плоско... Само едно ще ти кажа - мисля, че няма Непотребна, Невъзможна - да, но не и Непотребна!Има толкова непогалени хора, цветя, котета, души...Но ти си го знаеш това! Много емоции усетих, за което ти благодаря!
  • ...!!!
    Веднъж..., под шушнещата сянка на бреза,
    разкваси устните му капчица позната;
    не беше негова, но пак сълза,
    на клонче скършено от непохватен вятър.
  • Когато чета твоите произведения, усещането е, че все едно ходиш по тънък лед, който не знаеш дали и кога ще се пропука! За пореден път, адмирации!
  • Много силна поезия!
    Благодаря!
  • "Болката е неизбежна. Страданието е избор."
    Харуки Мураками
    Дали е вярно, приятелю?!
    Не знам...
  • Неведомо е случващото се в оболената човешка душа. Вярна на своето щастливо минало, тя цял живот го копнее и тъгува. Споменът стигане няма... Адмирации за стихотворението.
  • Бих те поправила - не "търгуваше", а даряваше трохи любов. Човек, който може да надмогне болката до такава степен, че да пожелае да раздава, не е търговец. Аплодисменти!
  • Може и да коментирам, но не днес. Днес само влизам тук заради теб за да ти изръкопляскам искрено от все сърце. Много, много, много ми хареса! Права е Ан - шедьовър!
  • Мярка за устойчивост! Прекрасно е!
Предложения
: ??:??