27 мар. 2021 г., 16:01

Позволен спектакъл 

  Поэзия » Другая
577 1 6

Рано е още. Много е рано.

Някъде около пет и десет.

Утрото не прилича на рана,

денят тестото не е замесил

за съботни сутрешни кифли,

с мармалад и щипка вятър,

нощта бели облаци дипли

и прилича досущ на театър

това пролетно съмване,

това недоносено равноденствие,

а ако някъде пушка гръмне,

значи е последно действие,

а монологът сълзлив на луната,

вещае птичи аплодисменти,

след него смехът на децата ни

ще погъделичка апартаментите,

ще отметне немирен перчем,

ще сплете мъгла на балкона,

и студеният мартенски ден

ще се сгуши във голите клони,

там ще чака миг, след това

ще политне – премръзнало ято.

Тишина. И сноп светлина.

И магия. И чудо. Театър. 

 

 

27-ми март - световен ден на Театъра. 

 

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??