Позволеното от мен го заслужавам.

Чудо е да цъфнат в бурените рози.

Ниски са тревите, земното кълбо е стая,

лунатичка съм, упътена заникъде.

Полет уж нагоре, а рибарски мрежи

ме оплитат във пасаж от риби.

Бляскави харпуни някой запокитва,

за седефени браслети стават мидите.

Всичко е по орис. Няма изненади.

Странното е, че съм будна, тоест - жива.

И защо да питам кой подрежда хаоса,

щом у мене е причината?