13 мая 2007 г., 20:26

Позволи ми... 

  Поэзия
828 0 19


Поемайки в очи от светлината,
аз слънце с шепи ти дарявам.
Полагам го в постелята ни свята
и галейки, сълзите пресушавам.



Как искам да разуча, помогни ми,
тайните на твоето сърце.
С целувки бисерите щом изтрия -
ще се усмихне скъпото лице.



Позволи ми мост с любов да построя,
а не кърпеж от стари елементи.
И като него нови чувства ще вградя -
дирите си да оставим там навеки.



Мъжката си гордост притаил си,
но, моля те,  поне сега
подкрепа щом ти дам чрез обичта си, 
аз зная - бездната така ще претопя.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??