Живота има си дилема,
всеки чуди се кой е и какъв,
по кой ли път да поеме,
всеки иска да е пръв!

Стойки чупки всеки прави,
погледи и всякакви гримаси,
и всеки се самозабрави,
сякаш сме си у дома си!

Обществото ни е със комплекси,
всеки гледа чуждата кесия,
имаме едни рефлекси....,
туй ще е от немотия!

Всеки иска другият да смаже,
да го гледа от високо,
но няма кой да ни покаже,
сърцето ни да е широко!

Всички сме фалшиви, аматьори,
правим се на интересни,
а сме си едни Позьори,
дето слушат меркантилни песни!